Моята самодива пак ме лекува...
Прашни книги прелиства....
Безмълвно шепти....
Час по час ме поглежда...
Шепота в тих напев преминава...
Бавно се привежда...
Обърканото момче с усмивка наблюдава ....
Незнайно от къде отвара ми подава...
Бързо, бързо с нещо ме поръсва....!
И казва без да ме прекъсва...
Звезден прашец за такива...
Дето Любовта ги открива....
И те несвикнали...
Много ги боли...
А чая какъв е- упорства той...?
Дивата се смее на своя глупав герой....!
Ами от череши...
Зимни, сладки ,червени,...
Харесват ли ти...?!
Ти реши....!!!